СТОЯН ВЕНЕВ
Стоян Венев
1904 – 1989
Роден в с. Скрянино, Кюстендилско. От беден селски произход.Още като ученик – на 17 години отпечатва първата си карикатура “Празник на цветята” във в. ”Червен смях”. Подписва ранните си карикатури с псевдонима “Пролетарче”.
През 1931 г. завършва живопис в Художествената академия в София при професорите Стефан Иванов, Борис Митов и Димитър Гюдженов.
Член-основател е на Дружеството на новите художници /1931/.
След дипломирането си започва работа като художник в Министерството на народното здраве, работи и на свободна практика.
От 1944 г. е редактор на в. “Работническо дело” и “Отечествен фронт”, а от 1947 г. – и на в.”Стършел”, какъвто остава и до смъртта си.
Изключително продуктивен, той прави редица самостоятелни изложби в България, Париж, Ню Йорк, Рим, Виена, Москва, Атина, Прага, Хага, Пекин и др. Негови картини са притежание на музея “Пушкин” в Москва, галериите в Дрезден, Санкт Петербург, Ню Йорк, Лондон, Париж. Устройва изложби заедно с Иван Фунев.
Венев е самобитен творец с достъпен изразен език.
Рисува предимно социално-битови сцени и образи от българското село. В тях често осмива примитивните страни на българския селянин или го представя като строител на социализма. Образите му са напрегнати и динамични. Изкуството му се развива в сатиричен и жанров план. Творбите му са изградени със специфична за него живописна трактивка, която повишава националното им звучене.
Работи във всички жанрове на живописта и графиката /фигурални композиции, пейзажи, портрети, карикатури, илюстрации, политически рисунки и плакати/. Експериментира с различни технически средства /от щриховата рисунка преминава към живописния полутон, от туша и акварела – към пастела; прави монотипии и литографии. Навсякъде се проявява като самобитен, ярък художник, с ясно очертан личен стил.
По-различно звучене имат неговите рисунки. В тях плътското, сексуалното, сладострастното говорят с виртуалното умение на рисувача. Те са пропити от първична жизненост, а директността в разказа на сексуалните ситуации звучи смело дори за нашите пренаситени сетива.
Рисува с едри мазки, едри форми, композицията му е лаконична, понякога с условна перспектива и колорит. Често използва ярки, огненочервени, пламтящи цветове.
Отличаван е за участията си в биеналето във Венеция, в Кан сюр Мер, носител е на всички престижни български награди за художествени постижения.