„Слънцето и луната“

3 февруари 2009

Изложба
“Слънцето и Луната”
ТОМА ТРИФОНОВСКИ
3  – 19 февруари 2009

Тома Трифоновски се завръща към живота и творчеството с трийсет живописни платна, които ще покаже от 3 до 19 февруари в галерия „Ракурси“.

„Слънцето и Луната“ е името на изложбата, която той ще открие в навечерието на рождения си ден. В сбирката греят с топлото червено на Слънцето и магическото синьо на Луната типичните за него портрети на момичета, натюрморти и голи тела. „Когато човек се докосне до смъртта, започва да вижда и да осмисля кръговрата на живота по-различно. Моите момичета са уж същите, но са по-мъдри и сякаш по-силни“, споделя Трифоновски. „Пластичната задача, която си  поставих е да бъда още по-синтетичен, освободен изцяло от разказа и сюжета“, допълва той.

Докосването до отвъдното осезателно е повлияло върху гледната точка на твореца. По-одухотворени, но и по-желани са актовете му, а плътната материя, типична досега за натюрмортите му, вече дава път на метафизичното.

Следва биография:

Тома Трифоновски е роден в с. Драничево, Егейска Македония, днешна Северна Гърция на 17 февруари 1939 г.

Като дете на емигранти, израства в детски домове в Чехославакия, по-късно родителите му го откриват чрез Червения кръст и той завършва средното си образование в Унгария. Там става ученик на известния професор по живопис Ендре Домановски в Академията за изящни изкуства в Будапеща. В началото на 60-те години на миналия век семейството му намира убежище в България и се установява в Плевен при други братя по съдба.

Трифоновски завършва Художествената академия в София, специалност „Декоративно-монументална живопис“ през 1966 г. в класа на проф. Гочо Богданов. Работи предимно в областта на кавалетната живопис.

Творчеството му е повлияно от изящните образци на православието. Отличава се с индивидуалност, неподражаем собствен почерк. Той е от авторите, който трудно може да бъде имитиран. Типичен за творбите му е плътният колорит, с предпочитания към топлите, земни тонове, наситено червено, но има и не малко работи, издържани в богато синьо и зелено. Работи най-вече в областта на портрета, натюрморта, голото тяло и фигуралните композиции.

Образите, които Трифоновски създава са монументални и в същото време интимни, но изчистени от подробности, с известна декоративна стилизация. Вдъхновени са от красотата на българката, за чийто образ художникът твърди, че е синтез от декоративната хубост на тракийката, мекотата на славянката и царствеността на прабългарката.

В началото на 1970-те години Богомил Райнов става първият колекционер на ранните му произведения. По-късно критиката го забелязва с известната му фигурална композиция „Пеещи момичета“. Тогава получава първата си награда за живопис. След това се налага с голите си тела, натюрмортите и портретите. Пробива с композицията „Ателие“.

Негови творби притежават всички големи български колекционери, както и любители на живописта. Картините му присъстват в сбирките на частни колекции в почти всички европейски страни, Кипър, Арабския свят, Египет.

Той е единственият жив български художник, представен в музея за модерно изксутво „Пти пале“ в Женева.  Хамбургският музей за съвременно източноевропейско изкуство притежава негови творби, Пушкинският музей в Москва, както и Националната галерия, столичната галерия, всички музеи в страната.

Художникът дълги години е живял в Плевен, Враца, сега – в София.