Най-високата точка – Вертекс

21 март - 14 април 2023

НАЙ-ВИСОКАТА ТОЧКА – ВЕРТЕКС
изложба живопис
Елица Баръмова – Барамó
21.III. – 13.IV. 2023

Изложбата включва 21 композиции, създадени през последните две години. Те са част от дългогодишния проект на авторката „Седиментен процес“, от който изложбата в галерия „Ракурси“ е 5-та фаза.

Най-високата точка Вертекс може да е
друга гледна точка,
вдъхновението да вдъхновяваш,
радост от осъзнаването на настоящия момент,
стремеж без патетика,
желанието да се повдигнеш на пръсти,
смелостта да посегнеш, към това, което харесваш…
точния момент, перфектния тайминг,
липсата на малодушие, независимо от обстоятелствата

да надуеш балона, да вдигнеш палатката…
Може да е и стартова ниска точка, от която да погледнеш напред и нагоре с усилие на волята. И тогава с холограмна лекота тя се издига на върха.

Вертекс е мястото, където се срещат посоките. Повратна точка, връх. Това би могла да е нулевата координата, точката на взаимодействие в диалектическата права. Биполярните понятия се задвижват, за да се срещнат и да образуват фасетирана цялост в звезден прах.

 

 

ТОЧКИ НА ВЗАЙМОДЕСТВИЕ
Д-р Ани Венкова [арткритик] за изложбата „Най-високата точка-Вертекс”
на Елица Баръмова – Барамó:

Какво е „Вертекс”? Най-висока точка, апогей ? Не е ли Вертекс това, към което всички се стремим, това което търсим през целия си живот? Най-висшата форма на самия себе си, най-добрата версия на Аз-а.
И ако не можем да постигнем съвършенство в рамките на собственото си съществуване, не го ли търсим в това, което създаваме, във въплътената творческа енергия? Струва ми се до такава цел се доближават и търсенията на Елица Барамó…
Настоящата изложба „Най високата точка -Вертекс” в галерия „Ракурси“ е част от авторски проект „Седиментен процес” и естетика на бавното движение. Художничката разработва изобразителна концепция, чрез която изгражда структура от напречни и надлъжни сечения на една или няколко форми чрез тяхното свързване в нова конфигурация. Резултатът наподобява няколко стоп кадъра на движещ се двуизмерен обект в пространството, които поставени един до друг в определен каданс създават триизмерност и усещане за движение на обекта.
„ Най високата точка -Вертекс” е пети етап от концепцията, който допълва и развива първите четири („Архитекта”, „Отминаващи и оставащи пейзажи”, артфилма „Споделени пространства“ и „Ангели хранители”), но и се различава от тях по няколко съществени признака. За да може зрителят да добие представа за дългогодишно разработвания проект, в настоящата изложба са включени няколко композиции от предходните подпроекти – „Семейство по италиански” и „Муза” от „Архитекта” , „Буцефал” и „Неуловима” от „Ангели хранители”. В тях ясно се откроява структурата на отделните сечения, чрез които е изградена формата, относително монохромния колорит – пестеливата палитра, търсенето на скулптурно въздействие, илюзията за движение, които са основни принципи в структурирането на творба от предходните подпроекти (с изключение на „Отминаващи и оставащи пейзажи”).
В проекта „Вертекс” авторката разширява границите на своето изследване, разгръща и трансформира визуалния език на концепцията „Седиментен процес”. С изключение на няколко работи, които са със сходна стилистика („Вертекс /Стремеж/ ”, „Скейските порти, /Палиндром/”, „Свободен мислител”), композициите в настоящия проект имат стилистично развитие, включват по-богат колорит. В някои от тях визуалният език „Седиментен процес” е основополагащ, другаде загатнат или комбиниран с други техники в търсене на хармония („Бойният танц на зората“, „Отлитане“, „Огледални образи“, „Подходящи обстоятелства“, „Фантазми”), а например във „Вещи и идеали“ е изключен като изобразителен похват. Проектът „Най-високата точка – Вертекс” се характеризира с по-голямо формално многообразие на художествения език. В част от творбите живописното третиране надделява или е равнопоставено на концептуалната структура без да се нарушава баланса между тях.
Барамó не ни предоставя директно декодирани своите концепции. Не ни поднася опростени и лесно смилаеми визуализирани идеи. (Самият подбор на проблематика не предпоставя опростяване.) Тяхното разшифроване изисква от зрителя реципрочност и задълбоченост в разчитането на посланието, подобна на авторската при създаването на творбите, с цел дългосрочна комуникация с тях. Символите са завоалирани, посланията загатнати и представени по асоциативен път, фигуративното често е трансформирано до неузнаваемост. Но тя ни нашепва код за тяхното разгадаване…Насочва ни чрез визуална или текстова метафора.
Творбите ú провокират логическото ни мислене. Времето в тях е нелинеарно. Минало, настояще и бъдеще се срещат в една точка, върху една ос. Въвлечени сме в мисловни ребуси, загадки и тълкувания. Когнитивните ни способности разпознават в един и същ образ едновременно – кон и сърце („Буцефал”). Но това са алегории на устрем и бяг, и отзвук… В друга композиция виждаме очертания на раковина, гълъб, шапка-каска, но в същността на тези символи стоят войната и мирът, самоунищожителната способност на човека („Раковината на гълъба”). Силуети върху постаменти, наподобяващи шахматни фигури се вглеждат в своите трансформирани отражения, за да заискрят и се слеят („Огледални образи”). Прототипът е симплифициран, черно-бял, истинен. Често се идентифицираме с рафинирания образ в огледалото. Ставаме продукт на собствените си желания, стремежи, копнежи, които определят идентичността ни. Дали обаче този продукт е усъвършенствана наша версия, или жертва на непостижимото и фалша, които погубват същността ни?
Прилагайки синтетичен метод на няколко нива, авторката съчетава фигуративно и нефигуративно. Размивайки границите на формата (или самата форма), тя придобива флуидност, постепенно се трансформира в абстракция. („Пикантен пейзаж, /Разстояние/“, „Безметежна ос“). Образът е изграден чрез свързване на отделни елементи и техники – рисунка и живопис, прибавяне и отнемане на боя, замъглени и стриктно фиксирани очертания – още един метод, който определя спецификата на творбите на Елица Барамó от проекта „Седиментен процес”. Анализирайки структурата, тя разгражда формата на отделни фрагменти, които впоследствие композира наново в различна последователност и логика, неподлежаща на гравитация. Обектът, съставен от няколко форми, с различни гледни точки в определени композиции, ротира в пространството в една или няколко посоки.
Тези два противоположни, но и допълващи се подхода към живописната материя (аналитичен и синтетичен) формират неповторимия стил на Елица Барамó и поставят творчеството ѝ в полето на съвременното изкуство.
Елица Барамó не интерпретира теми от заобикалящата ни реалност. Преходността на битието с неговата условност не са предмет на изследване в нейното творчество. Присъства социална ангажираност, но не и политически дискурс. Изключение правят две работи, посветени на войната. „Вещи и идеали“ и „Раковината на гълъба“ са реакция на парадокса, на агресията и унищожението, към които художничката не остава безразлична. Но това, което истински вълнува Елица е метафизичната перспектива на реалността. Случващото се отвъд видимото, познатото, недостъпното за сетивата. Разгръщането на Божественото начало в свръхчовешко проявление. „Вертекс“ е кулминация, връхна точка в спираловидната стълба на нашите осъществени идеали и мечти, цели, стремежи и въжделения. Зенит… „Вертекс” е и промяна (от лат. „vertere“) чрез силата на свободната воля. Пресечна точка на земно и божествено, познание и приемственост.
Телесното в неговото материално измерение също не е обект в изкуството на Елица Барамó в настоящата изложба. Представен като обобщен образ, проводник на идеи, или пратеник, обитаващ паралелни светове, андрогинен, човекът присъства в най-висшата своя проекция на висока осъзнатост, индивид със свободна воля.
Картините на Барамó трептят и резонират, притежават фини вибрации, които проникват дълбоко в сетивата. Те са космически пейзажи, съновидения. Изобразената материя не е единствената реалност, в нея има прорези към друго измерение.Те са портал от едно пространство към друго. Безплътни, енигматични образи, в които истината не е абсолютизирана, а загатната.

 

Елица Барамó не интерпретира теми от заобикалящата ни реалност. Преходността на битието с неговата условност не са предмет на изследване в нейното творчество. Присъства социална ангажираност, но не и политически дискурс. Изключение правят две работи, посветени на войната. „Вещи и идеали“ и „Раковината на гълъба“ са реакция на парадокса, на агресията и унищожението, към които художничката не остава безразлична. Но това, което истински вълнува Елица е метафизичната перспектива на реалността. Случващото се отвъд видимото, познатото, недостъпното за сетивата. Разгръщането на Божественото начало в свръхчовешко проявление. „Вертекс“ е кулминация, връхна точка в спираловидната стълба на нашите осъществени идеали и мечти, цели, стремежи и въжделения. Зенит… „Вертекс” е и промяна (от лат. „vertere“) чрез силата на свободната воля. Пресечна точка на земно и божествено, познание и приемственост.
Телесното в неговото материално измерение също не е обект в изкуството на Елица Барамó в настоящата изложба. Представен като обобщен образ, проводник на идеи, или пратеник, обитаващ паралелни светове, андрогинен, човекът присъства в най-висшата своя проекция на висока осъзнатост, индивид със свободна воля.
Картините на Барамó трептят и резонират, притежават фини вибрации, които проникват дълбоко в сетивата. Те са космически пейзажи, съновидения. Изобразената материя не е единствената реалност, в нея има прорези към друго измерение.Те са портал от едно пространство към друго. Безплътни, енигматични образи, в които истината не е абсолютизирана, а загатната.

 

Двойно-перплексно-визуалните седиментации,
ритмохромии и
силуетни алегорели
* на Барамó

в изложбата „Най-високата точка – Вертекс“

Студия на Проф. ДФН Красимир Делчев /СУ/

 

В тази своя изложба, пета фаза от нейния проект „Седиментен процес“, авторката осъществява един вид „беритба на плодовете“** от своите дългогодишни творчески търсения.

Терминът „перплексия“ /двусмисленост, преплитане, недоумение), касаещ реакцията на публиката при възприемането на една художествена творба, е въведен от Арнолд Гелен в края на ХХ век при анализа му на фовизма и кубизма в книгата му „Към социологията и естетиката на модерната живопис“. Той обаче е валиден и за пост-модерното и смение и раздвоеност. При фовистите той се постига чрез освобождаването на „цвета“ от подражателността на външната реалност, а при кубистите посредством „разглобяване“ на външната форма чрез едновременното наслагване на няколко различни изгледа от множество „гледни точки“ на едно и също нещо, преплетени върху „едно и също място“.

В изложбата на Барамó имаме работа с двойна перплексия, тъй като интерферирането обхваща и цвета и формата.

Налице е цветоизграждане на пространството, вървящо синхронно със седиментните флуктуации. Фонът е преобладаващо тъмен до просветващ в повечето картини, а в два случая – бял.

„Силуетни алегорези“ са налице в: „Стремеж“, „Подходящи обстоятелства“, „Вещи и идеали“***, „Желания“ и „Неуловима“, защото в тях се онагледяват абстрактни понятия.

За разлика от мнението на Тино Сегал, участвал 2005 г. във Венецианското биенале, според когото: „картините трябва да бъдат умни, красиви те не бива да са“ – тези на Барамó са и умни и красиви. В тях, наблюдаваме, освен цвето-вибрации и седиментации, също една особена „серпентинна красота“***, коренно различна от бляскавата и крещяща, предизвикателна, ала „глупава красота“ на кичозните артефакти, намерила охотен подслон в Попарта.

Същевременно въпросната красота бива приглушена и неутрализирана, поради разкъсването на пространството с прорези, през които зейва Нищо- то, преходността на всички крайни сетивни форми, тяхната мимолетност, ефимерност и осъденост на нетрайност във времето и движението. Дори светлината, която ги съзижда, ги и разгражда, разплита. Те избледняват и като „пейзажи“, и в спомена.

Поради факта че кантовете на „продупчванията“ понякога са „остри“ и „назъбени“ – това вкарва също известно усещане в емоционален план за „ангажираност“ или „зловещност“ – каквато не липсва и в някои скулптури на Хенри Мур, вътрешно приел в своето творчество „дупките“ в пластичен план, редом с „опакостта“ на нещата.

Барамó е наясно с тези рискове и не прекалява с „острите ъгли“ и назъбените контури. Напротив, в творбите ú доминират заоблеността и серпентинната красота, родееща се с тази в „Леда“ на Леонардо****.

––––––––-
* Алегорията /дума, израз, образ, в който се говори едно, а се разбира друго. Изразяване на отвлечено понятие с конкретен образ/ осъществява връзка между понятие и онагледяване /визуално или вербално/. Тъй като авторката онагледява абстрактни понятия, нейните алегории са символни, а символът има множество препратки.

**препратка към „Беритба на плодовете“- стихосбирка на Рабиндранат Тагор, индийски писател, поет, философ, педагог, композитор, общественик, променил дълбоко бенгалската култура в края на ХІХ и началото на ХХ век.

*** „Вещи и идеали“ – в тази композиция авторката реперира фрагмент на Новалис /представител на ранния немски литературен романтизъм/, а именно:
„Навсякъде търсим безусловното, а намираме само неща, вещи.“ /Wir suchen das Unbedingte und finden nur Dinge./

**** серпентинна красота – понятие от ренесансовата живопис и маниеризма, свързва се със златното сечение.

(от латински: serpens – „змия“) може да се отнася за: /съществ./остри завои на път по стръмни склонове; /прил./спираловидно извит

 

ОТНОСНО ПАЛИНДРОМА

 

S A T O R
A R E P O
T E N E T
O P E R A
R O T A S

 

Налице е в съвършена форма в магическия квадрат Sator Arepo, открит у Плиний. Съставен от пет букви, разположени в пет реда, така че да могат да се четат отляво надясно или отдясно наляво, както и отвесно отгоре надолу или отдолу нагоре, без словоредът, същността на думите и техният смисъл да се променят. Следователно това е преди всичко палиндром, по-усъвършенстван от много други…

Възможно е формулата да загатва най-общо за „космичното колело„.

Алхимиците и езотериците са тълкували по всевъзможни начини въпросната латинска фраза SATOR AREPO TENET OPERA ROTAS /сеячьт напред/накрая, в края на нивата си/зад плуга/ държи в ръце/ръководи/ колелата/на работата/. „Сеячьт“ вероятно символизира Твореца/съзидателят, разполагащ и засяващ „семената“ на Всичко?!/. Различните тълкувания съчетават едновременно символиката на самата буква, символиката на цифрата, традиционно приписвана на всяка буква, и символиката на цвета, в зависимост от това на какъв фон се откроява буквата – черен или бял.

В този магически квадрат, криещ съзидателните въртопи (ROTAS), някои съзират космогеничната сватба на Огъня и Водата, пораждаща сътворението. Някои тълкуватели отбелязват, че написаната на средната вертикална и хоризонтална линия дума ТЕNET/държи/ образува кръст. Тази дума означава също „владее“. В смисъла на думата и централното място те виждат указание за това, че кръстът владее света. Той му придава смисъл и свързаност /символизира четирите посоки, вертикалът – спиритуалното начало, а хоризонтала – материалното…/. В астрологическите традиции квадратът изобразява земята, материята, ограничението, а кръгът или сферата небето, безкрая, всемирното.

 

С финансовата подкрепа на НФК, програма за възстановяване и развитие на частни културни организации 2022.