Явора Петрова показва рисунки, вдъхновени от стихове на Пабло Неруда, чиято любовна поезия му носи Нобелова награда за литература през 1971 г.
Вярна на своите търсения и емоции, художничката разработва рисунките по стихове на поета през последните две години. Рисунката заема централно място в творчеството на Явора Петрова и тя носи характерния почерк и философия на авторката. Както самата тя признава, за нея всичко започва от рисунката. Тя е вратата към нейния свят, която сега отваря, за да ни разкрие своите чувства, породени от любовната поезия на Неруда.
На въпроса „Защо Неруда“, Явора отговаря с негов стих:
„ Любов, безумен лъч
и огнена заплаха …. „

100 сонета 100 рисунки

Явора Петрова

Явора Петрова

Рисунка, молив, злато

Явора Петрова

Рисунка, молив, злато

„Сянката ти
има дъх на вишна“

„…като самотен дом
те чакам, скъпа,
да се завърнеш,
в мене да останеш“.

„..ти си цяла от хляб,
от димящ, топъл хляб
сътворена.“

„Каква е тази
древна нощ,
която се усеща
в тебе?“
Превод на стиховете Николай Христозов

Рисунка, молив, злато 34/24 см.

Рисунка, молив, злато 34/24 см.

Рисунка, молив, злато 34/24 см.

Рисунка, молив, злато 34/24 см.

Рисунка, молив, злато 34/24 см.

Явора Петрова е родена в София.
Завършва Националната художествена академия в София, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“ при проф. Христо Нейков и проф. Румен Скорчев през 1983 г.

Има многобройни изложби и участия в български и международни проекти.
За работата си, тя казва: "Винаги съм се интересувала от вътрешния свят на човека и неговия израз чрез тялото. Състояния близо до театъра, но не и театрални. Психологически наситени сцени, но не и кадри от филм. Състояние на фигурата, изведено до знак."

100 сонета 100 рисунки

"Винаги съм се интересувала от вътрешния свят на човека и неговия израз чрез тялото. Състояния близо до театъра, но не и театрални. Психологически наситени сцени, но не и кадри от филм. Състояние на фигурата, изведено до знак."