Явора Петрова показва рисунки, вдъхновени от стихове на Пабло Неруда, чиято любовна поезия му носи Нобелова награда за литература през 1971 г.
Вярна на своите търсения и емоции, художничката разработва рисунките по стихове на поета през последните две години. Рисунката заема централно място в творчеството на Явора Петрова и тя носи характерния почерк и философия на авторката. Както самата тя признава, за нея всичко започва от рисунката. Тя е вратата към нейния свят, която сега отваря, за да ни разкрие своите чувства, породени от любовната поезия на Неруда.
На въпроса „Защо Неруда“, Явора отговаря с негов стих:
„ Любов, безумен лъч
и огнена заплаха …. „
100 сонета 100 рисунки
Явора Петрова
Рисунка, молив, злато
Явора Петрова
Рисунка, молив, злато
„Сянката ти
има дъх на вишна“
„…като самотен дом
те чакам, скъпа,
да се завърнеш,
в мене да останеш“.
„..ти си цяла от хляб,
от димящ, топъл хляб
сътворена.“
„Каква е тази
древна нощ,
която се усеща
в тебе?“
Превод на стиховете Николай Христозов
Явора Петрова е родена в София.
Завършва Националната художествена академия в София, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“ при проф. Христо Нейков и проф. Румен Скорчев през 1983 г.
Има многобройни изложби и участия в български и международни проекти.
За работата си, тя казва: "Винаги съм се интересувала от вътрешния свят на човека и неговия израз чрез тялото. Състояния близо до театъра, но не и театрални. Психологически наситени сцени, но не и кадри от филм. Състояние на фигурата, изведено до знак."