Изложба
„Огън, следвай ме“
ЛЮБЕН ПЕТРОВ
2 – 25 ноември 2023
„Огън, следвай ме“ е търсене на равновесие чрез съзнание за пречистване. Символ на това е огънят, който е метафора и за любовта. Изобразените персонажи са в абсолютна симбиоза, но могат да бъдат възприети погрешно като изпитващи болка и тъга. Художникът се наслаждава на така създаденото напрежение, подсилено от острия колоритен контраст, работата с текстурата и с пластичността на боята. Обхванатите от пламъци фигури пресъздават степента на емоцията и градуса на мига …“, казва за тази живописна серия изкуствоведа Яна Братанова.
„Но преди цялата тази искрена и пламтяща любов, героите в картините бяха самотни търсещи любов, внимание, привличане. В серията “връзки “, (период post – COVID) търсих отношението и комуникацията между двама влюбени. Героите се заплитаха в различни наративи, които рисуваха цялата енергия на серията “връзки”. Един след друг героите си променяха визуалния характер и се опитваха да се освободят от някакви окови, може би окови на тях самите, окови на ежедневието, окови на насилствената и несподелена любов.
Фигурите постоянно сменят своята доминантност, но винаги изпълняват някакъв любовен ритуал.
„Burn baby, burn..“
маслени бои върху платно
165 x 130cm, 2022
„The feeling of…“
маслени бои върху платно
100 x 80cm, 2023
Любен Петров работи системно в областта на фигуралната живопис. Той е създал своя собствена специфична иконография, която последователно изпитва и постоянно обновява. Роден е през 1984 г. в Бургас, образованието си по изобразително изкуство започва в Художествената академия в София, специалност „Стенопис“, а след завършването си се премества в Бърно, където се записва да учи живопис в ателието на Мартин Майнер във Факултета по изобразително изкуство на Висшето техническо училище. Понастоящем живее и твори в Прага.
Макар да е родом от България, в работите му могат да се открият съществени черти, в които се съдържат елементи, общи с чешкото изобразително изкуство. Става дума предимно за генетичната близост с чешката гротеска от седемдесетте и осемдесетте години на XX век, синтезирана по впечатляващ начин с наследството на група „Твърдоглавите“ и характерното за тях предпочитание към постмодерна рефлексия на архетипа и митологията (Ярослав Рона).