Изложба

„НАСКО Х., ЛЕТЯЩИЯТ ОХЛЮВ И МЕХАНИЗМИТЕ“

АТАНАС ХРАНОВ

    18 април – 23 май 2024      

Изложбата включва работи, създадени от автора през последната година. В колоритните си платна, художникът сглобява своя свят от идеи, преживявания и прозрения.

Представени са два цикъла произведения – голямоформатни женски портрети „Лицето й чезне“ и серия „Вероятни пейзажи“.

На пръв поглед хаотичната повърхност от предмети, знаци, символи и асоциации, оформя „механизмите“, създаващи представите за женски портрети, обединени в цикъла „Лицето й чезне“.

Произведенията обединяват  пътуванията на художника – духовни и физически, в които той използва различни техники, разработил в продължение на своя творчески път. Основнате материали, с които работи са акрилни бои върху платно, но обработва живописната повърхност по начин, който създава впечатление за восъчна техника. Авторът рисува върху полимерна мазилка и картината оставя впечатление за стара фреска, вгражда в живописната повърхност елементи от дърво и смола, като създава триизмерност на изображението. Работите въздействат силно чрез своя колорит. Художникът разчупва живописната повърхност не само с вградените в нея елементи, но и с цветните проблясъци – източник на жизненост и светлина.

Изложбата е представена от известния писател, поет и драматург Александър Секулов:

„Наско Х. отвори очи сред странна мъглявина, из която плуваха най-различни механизми: зъбчати колелца от часовници, чугунени панти от стенни шкафове, сребърен обков от мощехранителници, бронзови чукала от врати, златни нимби около главата на светци в забравени селски църкви, пиринчени закопчалки на подвързани с телешка кожи старинни книги. Видя още манометри на локомотиви, потънали в сладостна ръжда, железопътни стрелки, плуващи като риби срещу течението на времето, части от железни сирени, в които свири единствено вятъра.

В този момент Наско Х. усети и вятъра.

Бавният, меден, стипчив, бароков, ласкав, обичлив, виолетов, но и тъмнозелен, тъмносин, на места лазурен, но и светещо жълт вятър, който носеше различните механизми из прозрачния въздух. И не само ги носеше, а сякаш с невидими пръсти и с божествено търпение на библиотекар, часовникар, изобретател, инженер, алхимик, поет, художник и математик ги сглобяваше наново.

„Всичко това силно учуди Наско Х. и той с още по-голям кураж отвори очи в дългия си сън.
Виж ти, сякаш всичко се е разпиляло на съставните си части и някой го сглобява отново, каза си той на ум.
От възклицанието Наско Х. едва не се събуди. После усети как бавният вятър го повдига над земята и го понася из странната мъглявина. Тялото му се стопи в млечната белота на облаците. Докато се издигаше видя лицето на една жена, което чезнеше, помисли си, че не първата, а последната любов е онази, с която те дарява Господ, видя малко детско краче да мърда с пръсти, сякаш на ум преповтаря пътищата из живота, който му предстои… Толкова високо стигна Наско Х., че успя да види как всички механизми са се подредили в една съвършена спирала. Стрелките сочеха правилните посоки, часовниците работеха, нимбите светеха, локомотивите изпущаха пара…

Гледай ти!, възкликна Наско Х, всичко е подредено, и то без първоначален план!

После вятърът го повдигна още по-нависоко и оттам той видя мъглявината да пълзи като един летящ и напълно щастлив охлюв.“

Александър Секулов