Скейските порти /Палиндром/“

„Ако пристъпиш тези порти, променяш света си. Могъщество, тайна, сакралност, неразрушимост и божествена симетрия.“

Главните порти на Троя – Скейските порти, са описани от Омир. Те са метафоричната граница между два свята – война и мир, дом и път, знание и незнание, истина и лъжа, в крайна сметка – живот и смърт. Те са толкова внушителни, могъщи и изящни, че няма как да не разбереш, че са строени от богове /Аполон е един от защитниците на Троя и строител на портите/.Пред тях Хектор се прощава с Андромаха, влиза Троянският кон (той е вкаран оттам, където хора са помагали на боговете при строежа, другото е било неразрушимо), може би Орфей губи Евридика при тях…“ /Г. Малинов/ А ние преоткриваме съвременния европейски архетип, базиран на гръцките митове…

„Огледални образи“

Естетиката на симетрията в природата и симетрията на отражението представляват симетрия в силовите линии. Търсенето на симетрия би могло да е творчески акт, ако се осъзнае привидната рамка на известния отговор – тя е част от концептуалната естетика, в която рациото е повтарящ се етап след включването на интуицията и чистото въображение. В композицията е променена логиката на отражението /с препратка извън физическия феномен/, в посока на идеята за субективно отражение в очите на другите. Отраженията /а не самите фигури/са с подсилена пространствена материалност, като се отделят барелефно от живописната повърхност и подсилват скулптурното начало на изобразителната ми концепция.

„Раковината на гълъба“

Засяга темата за абсурда на войната. Нещо като мантра за мир и разум, като войнстващ пацифизъм, като адресите на еднозначния символ на гълъба.

Птицата се рее нависоко,
опъната е струната на въжето
към дълбока котва.

Съвместявам символите на гълъба, раковината и непотребната каска. /Всъщност е потребна – от нея е станало гнездо. Станала е метафора на прочутия израз – Да изковем от мечовете плугове./Раковината като Ванитас символ*****, напомнянето, че всички сме смъртни, минаваме през един общ портал. Тази перспектива подсилва абсурда на нарушения мир. В композицията двете обиталища на гълъба са раковината и захвърлената каска с гнездото вътре. Раковината се движи по дъното на океана на световната памет с „предавка“, конструирана от гледни точки – на реалната и писаната история. Прекъснатият полет на мира запраща гълъба в сините дълбини, за да има шанс да полети отново.

„Семейство по италиански“ – проект „Архитекта“, концептуален текст
… за семейната среда, в която разговорът е уютна стая от думи, където се случва чудото на близостта.

Всички членове на семейството присъстват в звуковата картина като мегафони, самостоятелно стоящи – всеки със собствен глас.  Ако заговорят едновременно, е по-добре “мелодията” да е еднаква; ако не е – разговорът става монолог…