Френският творец  Стефан Патрик Моасе – Zaïzaï  е роден и отрасъл в Париж, живее в България от 2012 г. Това е първата му самостоятелна изложба, в която показва своите авторски колажи, създадени като реакция на световни политически и социални събития. Страстта към колажа буквално връхлетява Zaïzaï покрай началото на войната на Русия в Украйна. Тогава той усеща нужда да изрази дълбоко разтърсената си от политическото безумие душа и колажът като форма се оказва най-добрият път за това. В тази работа му харесва бавното и внимателно събиране на детайли и създаването на нов контекст от вече съществуващи образи и съдържание. Приема заниманието си по онзи неглижиращ начин, по който творците мислят за творбите си, когато процесът на създаване им носи само удоволствие.

 

 

Че Zaïzaï  е роден феминист, доказва самата му дата на раждане – 8 март 1970 година. Артистизмът в кръвта му се дължи на кичестото му родословно дърво, където се преплитат украински, румънски, еврейски и френски корени, стъбла и клони. Брат на баба му е великолепният художник модернист Юла Шаповал, близък приятел на Пикасо и Кокто. Негови работи са част от световни колекции, сред които е и тази на френския президент Франсоа Помпиду. Бабата на Zaïzaï, мадам Белиана Шаповал-Моазеску, е оперна певица и изтъкнат илюстратор и графичен дизайнер. Zaïzaï се ражда и пораства в центъра на Париж, което само по себе си е причина да гледа на света преди всичко като на място за създаване на изкуство. Учи актьорско майсторство, после две години посвещава на правото, което така и не завършва. Години по-късно се дипломира в специалността “История на изкуството”, а междувременно работи като продавач на донати, киножурналист, радиоводещ, ПР експерт, преподавател по френски език за чужденци. През 2012 година свободолюбивият дух на Zaïzaï сключва брак със свободолюбивия дух на българката Мария. До ден днешен двамата живеят по траекторията България – Франция – Испания, като в годините след Ковид пандемията все пак решават да се установят за по-дълго на българска територия.

 

 

„ 24 февруари 2022“, колаж. Представете си свят, в който авторите на 451 по Фаренхайт и 1984 станат един и този енигматичен автор превърне своята литературна фантазия в реалност - този автор съществува и той ръководи днешна Русия.

„Looking for Bugs (Bunny)“, колаж. Когато си автократор, заобиколен от винаги съгласни, когато си смазал всички рискове от социални протести, когато си отегчен и лишен от икономически идеи, няма нищо по-добро от това да обявиш война на съседа, за да му покажеш, че силният винаги е най-добрият, да пожертваш младостта на две държави, така че от прахта и хаоса да се роди нов ред.

„Do l'art“, колаж. Do l’art би могло да бъде дума на англофренски, смесица от двата езика. На френски "The art” е “l’art”. Като прибавим глагола “Do", се получава една игра на думи, свързана с “долар”. Това също е начин да се заклейми нон сенсът на арт пазара. Защо този автор се продава за милиони, когато негов еквивалент е забравен или се продава за много по-малко? Така да се каже, Пикасо срещу Брак. Тук няма горчивина или завист - просто наблюдение.

„Задръстване“, колаж. Ето така се чувствам, когато съм в задръстване. Или се боря с администрацията. Или със застрахователна компания…

„Jam Session“, колаж

„Био-електрически стол“, колаж. Ако САЩ инвестират повече в обновяема енергия, би било възможно да се екзекутират повече затворници, като се пестят средства, като едновременно с това опазваме планетата. Не е ли това страхотен аргумент за поддръжниците на смъртното наказание и на нефтодобивните компании да засвирят на друга струна?

„В главата ми“, колаж