„Черно и десет“

Изложба
„Черно и десет“
ТАНЯ АНГЕЛОВА
30.03 – 12.04. 2011

Галерия „Ракурси“ представя изложба живопис на Таня Ангелова. Художничката е завършила Националната художествена академия в класа на проф. Греди Асса през 1997  година. Тя е една от основателките на арт група „Мравките“ през 1994 г. От 10 години живее в Париж. Работи в областта на живописта, вътрешния дизайн, декорацията и киното във Франция, България, Испания и Германия. В творчеството си се вдъхновява от желанието за трансформация, противопоставяне и смесване на материали и материали… Съшива платното, за да подсили своето лично присъствие, личен и емоционален жест.

Настоящата изложба е вдъхновена от поемата на Хулио Кортасар „Черно и десет“. Поемата е създадена специално и вдъхновена от картините на неговия приятел –  художникът Луис Томасело през 1983.

„От много години без да подозирам повода около създаването ѝ аз черпя вдъхновение за реализирането на серия от работи, носещи същото заглавие, за да запълня пропастта между емоция и разум, между несъзнателно и съзнателно“, казва художничката.

„Зрителят е мислещ и създаващ субект, който търси логична интерпретация на своя опит в абстрактното. Аз се обръщам към тези текстове, поетично търсещи хармонията между форми и светлина, прозрачно и плътно, светлина и мрак, хаоса и равновесието, раждането и смъртта, човека, природата, инстинкта, за да подсиля тяхната контрастност и диалога.

Абстрактността е тази, която привлича вниманието към философски разсъждения и общочовешки истини, носещи посланието и следите от човешките действия.

Черното е липсата на цвят в спектъра.

Цветът без цвят.

И в същото време е символ на присъстващото отсъствие или може би на отсъстващото присъствие.

Като художник на жеста и материята, помагайки си с четката и шпатулата, иглата и конеца, обгърната от мистерията на прозрачността на суровата коприна, пробивам повърхността на платното – бод след бод – зашивам мислите и емоциите си.

Шиенето е жест на женското начало.

Нишката, която има начало и край – всичко в този свят.

Нишката – символ на създаването.

Всичко това, взето заедно съм аз.

Материята и образът остстъпват място на жестовете и символите“.

“Черно и десет“  

Първо:
Започва с това, че не е. Че е не.
Черен е хаосът. Черно е също небитието.

Второ:
Ражда се яснотата, петелът й избухва в небето.
Перчат се суетните й цветове. Но черното се слива като първородено. Всяка светлина във въглена потъва, в базалта.

Трето:
За да ги отпратят още по-силно. Към деня, би казал Гойя.

Четвърто:
Коридори в кръв, в паметта черното изкатерва
думата, то е яростната буря на омразата и
ревността. Отело, Блекмур, Черен Мавър,
завинаги, за синкавия Яго.

Пето:
Дълбинен мащаб, дълбоководна риба на
произхода. Връщане към какво начало?
Река на ада потекла срещу слънцето и
огледалата му, предел за всякакви промени.
Последен монумент на превръщенията,
дума на тишината.

 

Шесто:
Нощният му палат: сънят, спуска се клепачът,
копринена гилотина над пауна на деня. За да
останат единствено подобията. Да разстилат
чергилата си от мораво, пурпурно, ръждиво,
харем на черното семе на сънищата.

Седмо:
Харесва му като че ли да го изглеждат, да
го разнасят с шпатола, да го разстилат върху
плоски повърхности, както тук правим сега.
Обича изглежда да бъде трамплин, от който да
отскачат цветовете, техен мълчалив подиум.
До черното всичко е повече, всичко е по-малко
когато го няма.

Осмо:
Ти се предаваш на метаморфозите, които една влюбена
ръка извършва. В теб изпълва се в ритми, със синкопи
ставаш шахматна дъска. Часовник-луна, стена с
отворени бойници срещу това, което непрестанно
дебне от другата страна. Машина за броене на
цифри, извън цифрите със звездомер и карта на
никого непосветени земи, вкаменен океан върху
който се хлъзга рибата на погледа.

Девет:

Черен кон на кошмарите, секира на жертвоприношение,
мастило на писаната дума, бял дроб на
този, който рисува. Сериграфия на нощта,
черно и десет: ролетка на смъртта, която
си играе живеейки.

Десет и последно:

Сянката ти очаква зад всяка светлина.

Хулио Кортасар,1983

 

Следва биография на Таня Ангелова:

2010    Изложба GROUPAMA, Париж

Изложба в Roseline Morel – Artcontract, Париж

Изложба в галерия Blumann,Париж

2009    Международен салон d’Art SARRIA, Испания, UNESCO, Salon     d’automne, Grand Palais, Париж

Изложба живопис, Atelier Anne Anderruthy, Париж

Работа върху проект «Femmes créatrices de culture»

Изложба “L’archipel sur le lac”, Bourgogne, Франция

Изложба в Cuadro Fine Art Gallery, Дубай

2008    Изложба “La Française des PLACEMENTS”, Париж

Изложба живопис, Atelier Anne Anderruthy,Париж

Изложба живопис, Groupe PREVOIR, Париж

Работа върху филма «Les Loups» Nicolas Vannier

2007    Изложба живопис, Espace IVONE-CINNA – Авиньон

Инсталация в L’AVANT RUE /индустриално сграда от края на 19 век, Париж

Изложба живопис в  Galerie Duban Léglise, Париж

Стенопис в болница LARIBOISIERE, Париж

Изложба живопис в Espace Maurice Ravel, Париж

2004    Изложба в Българския културен център в Париж

Изложба „VOYAGES, VOYAGES”, Берлин

1999    Exposition et Séjour , Cite Internationale des Arts, Париж

Участва в колективни изложби в България, Франция, Германия, Австрия. Няколко участия в международни биеналета на изкуствата.

 

Колекции:

Международна фондация „Св. Кирил и Методий“
Фондация „13 века България“
Софийска градска галерия
Колекция на Националната художествена академия, София
Collection groupe PREVOIR, Paris, France
Collection La Français des Placements, Paris, France
Частни колекции в България, Франция, Германия, Австрия, Испания, Швеция, Великобритания, Япония

Награди:

Национален пролетен салон, София
Музей „Земята и хората“, България/Германия
36-ти Фестивал на пластичните изкуства, Русе

Основни публикации:

“La Gazette des arts”
“Létera International”
Списание “Art in Bulgaria”,
Вестник „Култура“

Каталози:

“Transportation” , Германия
„Изкуството на бродерията“, България

 

 

 

 

• 
•