Изложба
„Това, което има значение“
ЕДМОНД ДЕМИРДЖИЯН
3 май – 14 май 2007
Преди малко повече от година в галерията на ул. “Шипка” 6 видяхме изложбата “Непоказвано от Едмонд”, която включваше неизвестни маслени картини, рисунки с темпера, молив и акварел, създадени в периода 1971-1984 година.
Тези ранни картини дадоха възможност да се проследи началото на едно творческо израстване, да се види откъде тръгва художникът, през какви експерименти преминава, за да достигне категоричния си и ярък стил.
Сегашната изложба включва само творби, създадени през последните месеци. Те показват в чист вид резултатите от дългогодишните търсения на художника. Заглавието само открехва вратата към неговия личен свят, уповаващ се на хармонията, логиката, възторга, вдъхновението, удоволствието, цвета, рисунката, ритъма и импровизацията – нещата, които имат значение.
Какво означават за Едмонд Демирджиян всички тези понятия? Най-ясно обяснява това самият художник: “Един предмет сам за себе си не представлява нито хубаво, нито лошо. Красотата, естетиката и интересното се състоят във взаимовръзката между обектите, а не в конкретния обект. Много често казват за някоя жена, че има страхотно красиви очи. Аз смятам, че въобще няма никакви красиви очи, а по-скоро красиво съотношение и разговор между нейните очи, нейните устни, нейните страни и т. н. Самите й очи, откъснати от контекста на лицето й, най-много да свършат работа като илюстрация в някой учебник по анатомия. Опознавайки и овладявайки тази логика на видимия свят, който ни заобикаля, си казах: „Не може ли да запазя същата логика и хармония, но да заместя обектите с измислени в моето подсъзнание?“. Самите обекти, които рисувам, най-добре изразяват усещането ми за форма, състояние и настроение. А „разказвам истории“, съчетавайки в някаква ситуация тези, измислени от мен обекти. Това е с няколко думи ключът за разчитане на посланието, което е заложено в моите картини. Ако човек си зададе въпроса какво значи това или онова в моите картини, или потърси аналог в реалността, сигурно ще изпадне в състояние на объркване. Бих посъветвал така: представете си, че светът около нас изглежда точно по този начин, както изглежда в моите картини. Мислете си го поне през краткото време докато ги гледате – това е абсолютно достатъчно.”