Свободно прелитащи глави

Изложба
„Свободно прелитащи глави“
ЧАВДАР ГЮЗЕЛЕВ
4 – 20.03.2021

Галерия „Ракурси“ представя изложбата „Свободно прелитащи глави“, живопис и графика на Чавдар Гюзелев. След неколкократно отлагане поради пандемията, тази изложба сполучливо съвпадна с юбилея на художника. Предлагаме Ви текста на режисьора Явор Гърдев за изложбата:
„Графичните и живописните творби на Чавдар Гюзелев предлагат неочаквана и твърде любопитна среща с човек, когото изобщо не познавам. Среща с човек, за когото дори не подозирам, че се крие в Чавдар Гюзелев. Друг човек. Съвършено неизвестен за мен спотаен човек, добре скрит, старателно замаскиран и напълно неразпознаваем в социалната персона на Чавдар Гюзелев. В свободно прелитащите и реещи се глави в графиките му триумфира декапитираната светска суета за сметка на едно забавящо времето вселенско спокойствие, а любимите ми измежду живописните му платна мъдро съзерцават опразнени от досадното човешко присъствие пейзажи с тиха и ненатрапчива тайна в себе си.“
Доц. Георги Лозанов допълва за творчеството и личността на автора: „Чавдар Гюзелев е десен либерал, което не е израз на политическа позиция (той е артист), а още по-малко на икономическа (той е безхлебник), а на способността му сам „от място“ да преодолява едно все по-агресивно налагано фалшиво противоречие. Чочо е толерантен, подривен и ироничен, прилича на електрон – никога на е на едно и също място в изкуството и живота си. Но заедно с това разобличава левичарската илюзия за равенство, пролетарския бунт на малцинствата, феминистката редукция на желанията…
В живописта му това става като убедено играе на модернист – деформация, отчуждение, съпротива, без за момент да забравя, че играта е привилегия на постмодерния релативизъм. В стенографията му става с дисциплиниращи пространствени конструкции, които произволът на представлението иронизира, а и те него. Във фотографията става като непрестанно снима нетърпимата немара на всекидневието, докато тя се превърне в радостен визуален възглас, че ни има и сме това, което няма как да не бъдем.
Чочо изглежда саможив и дори малко надменен, но знам, че ако го попитам, кое е най-важното нещо на света, той ще ми отговори – да има кой да попита.“