„Неомистицизъм“

Изложба
“Неомистицизъм”
ХРИСТО КЪРДЖИЛОВ
17.06. – 5.07.2008

“Винаги е имало художници (независимо от властващите в момента насоки и тенденции), които поглеждат назад и търсят идейна подкрепа в стремителното си движение да се еманципират от масовите естетически представи, регулиращи отношенията между публиката и водещите художествени доктрини. Колкото и независим да се чувства днешният артист, усещането за свобода във възгледа често се враства в утвърдени преди него художествени вкусове, които благосклонният ценител предварително е готов да приеме като непоклатими. Сега у нас съществуват жизнеспособни баналности, пряко свързани със зрителска среда, която осигурява и консумира комфорта между обикновеното съзнание и измислени естетически ценности. Тази “пазарна дейност” продължи подозрително дълго, но въпреки това заложените в това съзнание критерии за “красота и разбираемост” останаха непровокирани по отношение (например) на така наречените “стари майстори”. Изглежда, подобна смяна на статуквото не е по силите на сегашното поколение художници.

Изложбата ми –“НЕОМИСТИЦИЗЪМ” е забавна реплика на водещата в момента художествена мода по света – неореализма. Този подновен реализъм има сериозно основание за присъствие, защото крайният естетски (на моменти дори  и зрелищен) модернизъм се превърна в “делничен” от употреба, изчерпи и загуби енергията си и се превърна в непретенциозен фон на новите духовни изисквания. Истина е, че в европейското общество е имало епохи, когато общественото съзнание се е оказвало пронизано от мистицизъм– в античния свят и най-вече в Средновековието. Истина е, също така, че мистицизмът показва близост до теологическите и философските доктрини и практики, на които не са чужди крайните ефекти на  “тъмното знание”, което довежда до екстаз. За жалост, оживленито на мистицизма е свързано с упадъка на античния свят и насърчава магическата спекулация, която убива постиженията на гръцкия рационализъм и възражда суеверието. Извън нея, разбира се, съществува и мистична духовна традиция, проникнала не само в науката, но и наследила античната идея за съзвучност на звездния и земния свят. Такава традиция пронизва и изобразителното изкуство. Може би трябва да започнем с Иер. Босх, но трябва да споменем също някои романтици, символисти,  които създават картини,  чието съдържание има алегоричен и магьоснически характер – Ар. Бьоклин, Густав Моро, Фер. Келер, Уил. Блейк, Алф. Кюбин, Джон Миле, Макс Клингер и др. Не трябва да се игнорира своеобразната културна символика и в творчеството на редица толкова различни писатели – Дж. Суифт, В. Юго, Ш. Бодлер, Р. Киплинг, Ед. Ал. По и др.

Разбира се, моята изложба е извън подобна мистична традиция и специфично познание, но тя има претенцията за самостоятелно съществуване и напомняне, че всеки поглед обърнат назад, ще срещне картината на бъдещето и ще покаже чрез думите на руския философ  Гуревич, че понякога “разумът отстъпва първенство на  вярата в тайнственото, а мистичното начало се обявява като непостижимо за аналитичния ум”.

                                                                               Хр. Кърджилов

 

 

• 
•