„Нова призрачна живопис“

Изложба
„Нова призрачна живопис“
/всички вече сме сенки/

ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ
7 – 25 юни 2011

Галерия „Ракурси“ представя последните голямоформатни картини на
Венцислав Занков от 7 до 25 юни 2011 г.

„Вдъхновение за стените на пещерите на 21-ви век с минималистичен високотехнологичен италиански интериорен дизайн, вдъхващ респект, щастие и просперитет.

Настървеното ходене на фитнес и спазването на био-, еко-хранителни режими е вманиачено препотвърждаване на неудобството от преживяването в някаква неподходяща телесност. Желаната телесност е идеалната, т.е. нематериалната. Занемарената телесност пък подсказва отказ на носителя й да придава значение на физическия свят и пребиваването му в него. Общуването  е предимно виртуално, самотно и безтелесно занимание, при което можеш да си избереш и придадеш идеален профил и вид без усилия.  Наложеният избор е сведен до или идеална фото-телесност или без-телесност. Очертанията на аз-а са неверни и са отвъд месото. Ние сме поне две, ако не и повече неща, разклонени сме, в желателни, не/възможни и не/реални представи за себе си и собствените си очертания.

През цепнатините на пропуканата полирана повърхност на идеала и неговото отражение свисти немият ужас от изпразнения живот, подтиснатата сексуалност и злобата от напрежението на ежедневието в материята, което изисква постоянни физически усилия за оставане в него. Остава Оцеляването като единствен приоритет с покачваща се цена и спадаща стойност.”

Нова призрачна живопис представя прекъснатите  и слети контури на хомо сапиенс през 21-ви век с минималистична и стилизирана рисунка, притежаваща спонтанност и сдържаност на четката, отвеждащи към традициите на Далечния изток. Като съдържание образите на новата призрачна живопис са дълбоко западни, сенки по стените на модерните пещери, които обитават не други, а ние, в истеризирани човешки взаимоотношения. Нова призрачна живопис може да се определи като пещерната живопис на вътрешния свят на варваризиращия се, разпадащ се човек от третото хилядолетие сл. Хр., която едновременно шокира и пленява зрителя със своята простота, експресивност и символност.

С последната си серия голямоформатна живопис В. Занков  прави неочаквано и възможно, невъзможното сливане на източни практики на рисуване със съвременни образи с експресивност, напомняща „Викът” на Едвард Мунк, с поглед към пещерите, обитавани от праисторическия човек и запазили неговия опит да овладее/разбере/ света чрез рисуване.