ЖОРЖ ПАПАЗОВ и НИКОЛАЙ ДЮЛГЕРОВ – Визии на свободния дух

Изложба
ЖОРЖ ПАПАЗОВ и НИКОЛАЙ ДЮЛГЕРОВ – 
Визии на свободния дух
10 – 25 ноември 2016

Жорж Папазов и Николай Дюлгеров са единствените българи, творили в центъра на две значими течения в модерното изкуство в Европа по времето, когато те се зараждат и са в своя апогей – сюрреализма и футуризма. Там те получават признание и стават едни от най-автентичните техни представители.

Идеята за изложбата на Жорж Папазов и Николай Дюлгеров „Визии на свободния дух“ се породи от информацията, че двамата големи модернисти са се познавали и са били в приятелски отношения до 1934 г. – годината, в която Жорж Папазов прави изложба в галерия “Il Milione” в Милано. След тази изложба настъпва разрив в приятелството им. С проучването на това сведение, се наложи впечатлението, че има общо в пътя на двамата – те тръгват от малки български градове – Жорж Папазов от Ямбол, а Николай Дюлгеров – от Кюстендил, за да получат образование в големи европейски центрове – Мюнхен, Берлин, Виена, Дрезден, Ваймар. По-късно всеки от тях попада в най-подходящата за него среда и е приет от нея, единият – в кръга на модернисти в Париж, другият – от втората вълна на футуристите в Торино.

Характерно и за двамата художници е, че те запазват своя независим и свободен дух и пълна отдаденост на своето изкуство. Жалко е, че в България творчеството им толкова години по-късно не е добре познато, разбрано и оценено. А всеки от тях запазва дълбока връзка с родината и желание да покаже произведенията си в нея.

Настоящата изложба представя оригинални произведения свързани с една тема, която вълнува и двамата художници – темата за Космоса. Непознатите безкрайни пространства привличат авторите и им дават плод за размисъл и развитие.

При Жорж Папазов това е свързано с духовните му пътувания и медитации, с изследване на празното пространство, което той обгръща с тайнственост. В началото на 1930-те години Папазов създава своите „Магически персонажи“, „Строители на катедрали“, развити през 1940-те години в цикъла „Форми, отделящи се от земята“. Неговите абстрактни геометрични композиции с неонови проблясъци на тъмносин фон отвеждат към непознати измерения и светове.

Интересът на Николай Дюлгеров към космическите пространства е свързан с футуристичното виждане за пространството, скоростта и времето. Той изгражда динамични структури от сфери – подобни на галактики. Многократно напластяваните цветни полета отвеждат към безкрая, откъдето извира вътрешна светлина.

 

Куратор Румяна Йонева

НИКОЛАЙ ДЮЛГЕРОВ

Роден е през 1901 г. в Кюстендил в семейство на печатар и издател.
Получава художествено образование в:

1920 – 1921 г. – Kunstgewerbeschule, Виена. Участие в годишните изложби за модерно изкуство Kunstfreunde.
1922 г. –  Академия за изящни изкуства (Neue Schule für Kunst – der Weg), Дрезден. Участие в Neue Ausstellung в Берлин.
1923 г. учи в Баухаус, Ваймар.
Участва в изложби във Виена, Дрезден, Берлин.
През 1924 г. прави самостоятелна изложба в София.
1926 г. – заминава за Торино, който след Първата световна война е най-индустриално развитият град в Италия.
По време на следването в Албертинското висше училище по архитектура (което завършва с отличен успех през 1932 г.), се свързва с художествените среди и се присъединява към втората вълна на футуристите в Торино. От 1927 г. започва да излага на футуристките изложби.

От 1928 до 1934 г. участва в Салона на футуристите на Венецианското биенале. Следват съвместни изложби в Милано, Торино, Рим, Генуа, Флоренция, Москва, Париж, Берлин, Ница, Лион, Истанбул и др.

В края на 1930-те години работи преобладаващо в областта на архитектурата, пространственото оформление, интериорния дизайн. Проектира павилиони за големи изложения и панаири, вили, жилищни и индустриални сгради. Участва в архитектурни изложби.

През 1928 – 1929 г. изработва рекламни пана върху алуминиеви плоскости, които футуристите разглеждат като картини, предназначени за улицата и които променят облика на Торино.

Работи керамика, проектира мебели, сервизи, осветителни тела, в които лесно се разпознават идеите на Баухаус.

През 1931 г. участва в създаването на ресторанта „Футуристка таверна на свещеното небце“ (Santopalato), където се сервира футуристка храна, като реализира обзавеждане от алуминий.

Дюлгеров е част от новата футуристична тенденция на аероживопис, чието начало е поставено от Маринети с Манифест от 1931 г.

Участва в живописни изложби в Залите на футуризма, подредени от Маринети от 1932 до 1936 г.

Живописните работи на Николай Дюлгеров представляват динамични композиции, в които се пресичат геометрични форми и това създава движение, напълно в духа на футуризма. Централно място в тях заема сферата като най-съвършена геометрична фигура и тъй като „когато една форма е в движение, тя става сфера“. Това впечатление се подсилва от разнообразието на техниките и на използваните материали. Той наслагва прозрачни елементи и създава впечатление за излизане извън материята.

Николай Дюлгеров е един от групата на торинските футуристи и както отбелязва неговият изследовател проф. Джорджо Ди Дженова „Дюлгеров напълно е възприел духа на тотален авангард на футуризма“.

Умира през 1982 г. в Торино.

 

 

ЖОРЖ ПАПАЗОВ

1894, 2 февруари – Роден в Ямбол, в семейство на  търговец.
1912 – Участие в Балканската война.
1913 – Заминава за Прага, където се записва като студент в Инженерно – техническия университет, специалност „Паркова архитектура и строителство на вили“.
1918 – Мюнхен, посещава ателието на Ханс Хофман.
1919 – В България, първа самостоятелна изложба в София, в Тръпковата галерия.
1920 – Виена. Успоредно с търговската му дейност като представител на фирмата на братята си, той продължава да рисува. Жени се за Беатриче Палазов.
1921 – Установява се в Берлин, запознанство с Оскар Кокошка.
1923 –  Негова картина е приета за изложбата на Grosse Berliner Kunstausstellung в секцията на Novembergruppe. Картината е откупена, запознанство с първи колекционери. През есента на същата година заминава за Женева.
1924 – На 1 януари пристига в Париж с намерението да се отдаде на живописта. Запознава се с Жул Паскин, а по-късно и с Андре Дерен.
1925 – Излага две картини в Салона на независимите в Париж. Взема участие в изложба, организирана от виконт de Beaumont, заедно с Миро, Макс Ернст, Арп и Масон в Salon des Antiquaires. За първи път  в Париж се представя една хомогенна група сюрреалисти. Контакт с галерия Вавен–Распай. Дълъг престой в Санари, Южна Франция.
1926 – Първа изложба в галерия Вавен–Распай на рисунки заедно с Дерен, Пикасо, Брак и др. Участие в Международна изложба на модерно изкуство, представена от Société Anonyme – Бруклин, Ню Йорк. Представяне в каталога от Катрин Драйър. Ражда се дъщеря му Мириам.
1927 – Установява се във Ванв. Първа самостоятелна изложба в галерия  Вавен–Распай. Представяне в каталога от Валдемар Жорж. Престой в Балмет.
1928 – Престой в Лион-сюр-мер. Участие в групова изложба заедно с Брак, Клее и др. в галерия Вавен–Распай.
1929 – Участие в голяма изложба в Ню Йорк, заедно с произведения на Пикасо, Дерен, Леже, Ван Донген и др. Престой в Бретан.
1930 – Премества се в Париж, „Rue des Plantes“, където също живеят Александер Калдер и Макс Ернст. Първо пътуване до Дордон по покана на Henri-Pierre Roche. Две изложби в Париж – на картини в Galerie de la Renaissance и на рисунки и графика – в  галерия Жан Буше. Престой в Berk-Plage.
1931 – Ню Йорк, New School of Social Research. Папазов участва в експозиция, организирана от  Société Anonyme. Допуснат е за редовен член на  Société Anonyme и оттук нататък участва във всички събития, организирани от Катрин Драйър. Участие в салони в Париж.
1932 и 1933 – Участие в изложби в Стокхолм и Париж. Излиза книгата „Pascin, Pascin…c`est moi!“.
1934 – Изложба в Galeria del Milione, Милано, открита от Маринети, който произнася слово, където го нарича „Papazoff: avanguardisti e futuristi bulgari“. Изложба в галерия Ренесанс, Париж. Излага в Ню Йорк, Чикаго, Загреб, Белград, София.
1935 – Изложба в Прага. Изложба в Галерия Кооп, София. Изнася лекции в цяла България за модерното изкуство.
1936 – Завръщане в Париж. Изложба в Miami Beach Public Library.
1937 – Изложба в галерия Жан Кастел, представяща картини от периода 1932 – 1937 година.
1945 – Изложба в Galerie des Quatre Routes, Париж, заедно с Макс Ернст, де Кирико, Миро, Танги и др.
1946 – 1971 – Изложби в Париж и Стокхолм.
1960 – Оттегля се да живее във Ванс.
1961 – 1971 – Изложби  в Париж, Carénac.
1969 – Изложба на пастели от 1925 г. в Galerie Françoise Tournié, Carénac.
1971 –Излиза автобиографичната му книга „Sur les pas du peintre“. Последно посещение на Париж.
Умира в къщата си във Ванс през 1972.
Месец юли – ретроспективна изложба в Surrealist Art Center, Лондон.
1973 – 1975 Групова изложба  Galerie Jean Chauvelin, Париж. Ретроспективна  изложба в Galerie Françoise Tournié, Париж. Групова  изложба  Les grandes collections, Galerie Govaerts, Брюксел, Изложба на групата Philippe Soupault, Galerie de Seine, Париж; Милано, Женева
1975 – Изложба „Произведения 1923-1932“, Galerie de Seine, Париж
1976 – Изложба  „Картини 1918-1936“- Maison de la Culture et des Loisirs de Saint-Etienne.
1982 – Ретроспективни изложби Галерия „Шипка 6“, София, Градска галерия, Ямбол.
1988 – Изложба „Жорж Папазов 1894 – 1972“ на произведения от колекцията на Musée du Petit Palais, Женева, Галерия на Фондация „Людмила Живкова“, София.
2004 – Изложба на негови произведения от държавни и частни колекции в България, Национална художествена галерия, София.        
2012 – Изложба на произведения на Жорж Папазов от частни колекции в България в Галерия Ракурси, София.

Сюрреализмът е стилът, в който Жорж Папазов изразява пълноценно своите вътрешни импулси, видения и състояния, като създава един фантастичен свят, населен с магически образи. Въпреки, че формално не се включва в това течение, той е признат от своите съвременници за „сюрреалист преди сюрреализма“.