„Да можеш да летиш“

Изложба
„Да можеш да летиш“
Калина Мавродиева и Юлий Таков
12 – 30 март 2019

„Изложбата ни е вдъхновена от тези отрязъци от време в живота на човек, в които той се чувства истински свободен. Малките моменти, в които като че ли ставаме по-леки. Това, което вълнува и двама ни, е онова, което е привидно далеч, но в същото време е дълбоко в нас. Дава отражение на светогледа и дори по някакъв начин определя тънките граници на човешката чувствителност.

Разглеждаме съзерцанието като акт, който разширява полето на личната свобода.
Прави ни по-сетивни и ни дава онова състояние на духа, в което можем да мечтаем или казано иначе – да можем да летим.“

„Да можеш да летиш“, Калина Мавродиева и Юлий Таков,
Галерия “Ракурси“, март, 2019г.
Тук и сега, преди или после, някъде другаде и винаги. В неопределеността, на границата между измеренията е артистичното пътешествие на Калина и Юлий – тяхното пропътуване в задпределното, безграничното, неназовимото.
Съвремието се занимава твърде много със себе си. Твърде много със сега и тук. Историческото време и пространство направиха видим света, разказаха го банално, цинично. Досадата от прагматиката на ситуативното хоризонтално живеене в настоящето, породи копнежа, смелостта и решителността на пътешествениците в безпределното. Събуди страстният копнеж за някъде и винаги.
Бягството на Гоген създаде Ноа Ноа – Уханното място, където копнеещият човек среща своето изначално, дадено от Бога Райско битие – Наве наве фенуа. Гоген ни разказа за бога Тааора, който познал Оина – богиня на въздуха. И тя родила Дъгата и Лунната светлина, а след това червените облаци и червеният дъжд.
Бягството от принудата и разочарованието, от угнетеното съществуване в материалното родиха „Синият път“ на Кенет Уайт – пътят на изток. Неговият духовен брат Хенри Торо допусна, че за белия човек пътят на изток е път на север – някъде към нищото и към всичкото.
Бягството от тъмното и непрогледното, от плътното и материалното и поривът за свобода създадоха прозрачният свят на Джеймс Търел. Той легна в светлината и заедно родиха розовата светлина, синята светлина, зелената светлина, оранжевата светлина.
За Калина и Юлий изкуството е тяхната духовна сватба. Живописта е техният начин за пътешествие, залутано през белите мъгли и сияния, гмуркане и пътуване в синята глъб. Непрогледността и безпределността облепват невидимото тяло на душата с мистика, с копнежа и любопитството, към изначалния и трансцендентен хоризонт на спасение.
Човеците на Юлий са обърнали гръб, достигнали са предел и врата към нещо друго – незнайно и притеглящо. Съзерцават някъде отвъд или някъде навътре, в очакване на събитие от друг порядък, от друго онтологично измерение.
Избелелите пространства на Калина са били обитавани само от бели и невидими същества, преди да долетят самолетите.
Съзерцанието в нещо толкова близко и толкова далечно е поетиката на бленуващата душа. А там, всеки е сам. Доверчиви и смирени, застинали на прага, някъде преди безкрая, Калина и Юлий ни повеждат към места – чисти, прозрачни и светли, с надеждата и очакването за среща, среща някъде, някога и винаги – в тяхната Ноа Ноа.
Завиждам на готовите да тръгнат с тях! Надалеч...

проф. Станислав Памукчиев

https://www.bnt.bg/bg/a/bile-august-na-sofiya-film-fest-12032019

https://www.bnt.bg/bg/a/kakv-e-shanst-na-mladite-tvortsi-rodeni-v-blgariya?fbclid=IwAR1vV-pjT3tJ75eChhuK5KPW4_h7r81ZgNwuDr6fu8MkAs-bQUMDOL7EoyI

https://www.programata.bg/?p=162&l=1&c=1

http://bnr.bg/hristobotev/post/101095949/da-mojesh-da-letish-izlojba-v-galeria-rakursi

Галерия

Всички права запазени