ИВАН НЕНОВ

От 16 до 26 ноември 2007 г. галерия “Ракурси” показва произведения на художника Иван Ненов (1902 – 1997) от колекцията на Боян Радев. Изложбата представя петдесет картини – живопис, рисунки, графика и шест керамични скулптури. Сред творбите са емблематичните за творчеството на художника произведения “Мома”, “Плетачки на мрежи”, “Изпращане”, “На прозореца”, автопортрети, голи тела и натюрморти. Показаните картини обхващат различни периоди от творчеството на художника – от края на 20-те до 70-те години на ХХ век.

Иван Ненов е от водещите имена в съвременното българско изобразително изкуство. Роден е през 1902 г. в София и през дългия си творчески път е създал забележителни произведения в различни жанрове на изкуството.

Свързал творчеството си с “Дружеството на Новите художници” (създадено през 1931 г.) - съюз, който обединява най-новаторски настроените творци в България по онова време, той създава едни от най-известните си произведения през 1930-те и 40-те години и една част от тях са представени в настоящата изложба. Експериментирал в различни стилово-пластични направления – постсезанизъм, кубизъм, футуризъм, абстракционизъм, неокласицизъм и др., той е запомнен със с чистия и фин рисунък, особената идеализация на образа и деликатно нюансирания колорит. Основен мотив в творчеството на Иван Ненов е женското тяло – голо, на морския бряг или в интериор, то е наситено с особена чувственост и одухотвореност.

Авторът е работил и участвал в изложби на модерното изкуство в Италия (изложба “Натуризъм” в Торино - 1935 г., участие в обща художествена изложба на областта Пиемонте в Торино и в Триеналето в Милано - 1936 г., където е награден с бронзов медал) и Германия. Обявен за формалист, както много от напредничавите художници в България в края на 1940-те г., той престава да излага в общи изложби и да рисува живопис. В този период се насочва към керамиката. Иван Ненов е от първите художници в България, които защитават модерните и антиутилитарни тенденции в керамиката. Застъпва новаторските, освободени от ограничения и стимулирани от живописта и скулптурата насоки в развитието на този жанр и преодолява възприетите дотогава схващания за характера и възможностите на материала. Пише много теоретични статии и участва в дискусии по проблемите на приложното изкуство и неговото развитие у нас. Така изиграва важна роля за развитието на следващите поколения керамици.

В края на 50-те години е реабилитиран и отново започва да рисува живопис.

Художникът прави няколко опита да открие самостоятелна изложба – първият от тях е през 1941 г., когато е подготвил и събрал в ателието си близо 100 творби от края на 20-те до началото на 40-те години, но бомба опожарява ателието му и тези произведения са унищожени. По-късно – през 1963 г. отново се подготвя за изложба, но поради това, че стилът му не съответства на вижданията на управляващите за характера на изобразителното изкуство, тя е осуетена. Едва през 1975 г. - на 73 годишна възраст авторът открива първата си самостоятелна изложба в София. През 1994 г. е избран за академик в БАН.

Умира на 4 септември 1997 г.

Настоящата изложба на Иван Ненов в галерия “Ракурси” показва най-богатата частна колекция на негови произведения у нас, подбирани от 70-те години на ХХ век до днес.

Следва подробна биография:

Роден – 1902 г. в София.
1919 – постъпва като извънреден студент по скулптура в Художествената академия в София при проф. Жеко Спиридонов.
1920 – 1925 – следва живопис в Художествената академия при проф. Никола Ганушев и проф. Никола Маринов.
1926 – за пръв път излага “Автопортрет” в дружество “Родно изкуство”.
1928 – встъпва в брак с художничката Екатерина Савова, приет в дружество “Родно изкуство”.
1931-1932 – член на “Дружеството на Новите художници”. Пътува в Италия, посещава ХVІІІ Биенале във Венеция.
1933-1936 – излага в Общите художествени изложби и изложбите на Дружеството на Новите художници.
1935 – участва в изложбата “Натуризъм” в Торино и в съвместна изложба ва дружествата “Земля” и “Новите” в Загреб.
1936 – участва в обща художествена изложба на областта Пиемонте в Торино и в Триенале в Милано, където е награден с бронзов медал.
1936 – 1937 – живее в Торино, работи в бюро “Креар” на Николай Дюлгеров и в керамичния център Албисола.
1937 – 1941 – живее и работи в София, участва в общи художествени изложби, посещава Международната изложба в Париж (1937).
1938 – участва в Петата международна изложба за графика в Чикаго, включен е в групата на футуристи керамици в публикувания в Торино манифест “Керамика и Аерокерамика”.
1939 – инициира честване на Сезан в Дружеството на Новите художници.
1941-1942 – работи в Мюнхен и Берлин.
1942 – участва в Биеналето във Венеция.
1943 – получава Голямата награда на Съюза на дружествата на художниците в България.
1944 – 1945 – работи в Камарата на народната култура.
1945 – 1950 – последователно преподавател и доцент в Художествената академия в София, основава ателие по мозайка.
1950 – принуден е да напусне Художествената академия в резултат на постановление на ЦК на БКП.
1963 – осуетена е самостоятелна изложба на художника.
1960–те години – посещава международните изложби на керамика в Прага и Фаенца (Италия), работи в областа на керамиката.
1970-те години – участва в изложбите на декоративно-приложното изкуство в София.
1975 – първа самостоятелна изложба на ул. “Раковски” 125 в София.
1987 – юбилейна изложба в Националната художествена галерия, София.
1988 – изложба в Българския културен център в Москва.
1994 – избран за академик в БАН.
1997, 4 септември – умира в София.

КОЛЕКЦИЯ